По книгата на Е. Ю. Орлова "Химия и технология на бризантните взривни вещества" 1960 година.

Може да бъде получен по два начина. При първия се разтварят една тегловна част уротропин в две тегловни части вода , разтвора се охлажда до 0-5 градуса Целзий и към него постепенно при разбъркване се добавят 0,9 тегловни части 65% азотна киселина. 

Получава се 95% от теоретичното количество.

При втория начин към 35% азотна киселина постепенно при охлаждане до 5 градуса Целзий и непрекъснато разбъркване се добавя сух уротропин в количество една тегловна част на две тегловни части киселина. И в двата случая пада бяла кристална утайка от динитрат на уротропина , който се филтрира и промива с 50% воден разтвор на спирт и етер.

Динитратът на уротропина има температура на топене 165 градуса Целзий , при което се разлага. Лесно се разтваря във вода и вследствие на хидролиза придобива силна кисела реакция. Не е разтворим в спирт , етер , тетрахлорметан , хлороформ и ацетон. Температура на запалване 190 градуса Целзий , фугасност 190 милилитра. Няколко пъти по-чувствителен от тротила към механични въздействия. Образуването на динитрата на уротропина става мигновено , но в по-концентрирана киселина той се разтваря в нея. При концентрация на киселината 20% разтворимостта му е минимална. При концентрации под 10% и над 30% тя рязко нараства.  На въздуха той бавно се разлага , при което се образува азотна киселина. Кристалите му съдържат до 20% вода и са хигроскопични. Сушенето (обезводняването) става чрес промиването му със спирт.