Всички съставки се смилат поотделно на фин прах. За целта може да се използва кафемелачка. Смилането заедно е ОПАСНО. След това в пластмасов съд се изсипват всички съставки и се добавя вода при непрекъснато разбъркване , докато се получи гъста каша. така получената смес се изсипва на найлон и се суши на сянка или на слънце докато е почти суха. При стискане на сместа в юмрук тя трябва да не изпуска вода и да не се разпада след отпускане. тогава тя се прави на топка , престоява една нощ и на другия ден се суши до пълно изсъхване , като предварително е била раздробена. Получават се тъмносиви или черни прах и гранули , които трябва да се съхраняват на сухо място в херметично затворени съдове. Барутът е почти нечувствителен към удар , но лесно се запалва от огън.

Добрият барут се познава , като се запали малко от него върху лист от тетрадка. Барутът трябва да изгаря бързо и да не прогаря хартията.

Въглищата трябва да са   от липа или бор , добри резултати даде и тополата , най-добре да си ги направите сами.

Дървата се запалват и горят , докато се получи жар. след това се гасят , като се поставят в подходящ съд (например тенекия от сирене) и се захлупят с капак. Друг начин е да се поставят в тенекията и отгоре да се остави малък отвор , а тенекията да се сложи в огъня.

Сярата се продава в аптеките и магазините за торове и препарати за растителна защита.

Калиевият нитрат (калиева селитра) се продава в магазините за торове , защото е минерален тор.

Безсерният барут съдържа 80 % калиев нитрат и 20 % дървени въглища.

Барутът за фитили съдържа калиев нитрат 78% , сяра - 10 % , въглища - 12%.

Най-добро смилане се получава с мелница с топчета. Това не е най-добрата рецепта за черен барут , но е най-простата.